BULGARIAN

CHINESE

DUTCH

ENGLISH

FRENCH

GERMAN

JAPANESE

PORTUGUESE

RUSSIAN

SPANISH

THAI

KOREAN

Когато две търговски фирми сключват договор за покупко-продажба на стоки, те са свободни да договарят специфични условия в договорa. Тези условия включват цена, количество и характеристика на стоките. Всеки международен договор също съдържа и термин, познат като Инкотерм (Международен Търговски Термин). Международният търговски термин избран от страните по сделката определя коя от страните плаща разходите за всяка една част от транспорта, кой е отговорен за товарене и разтоварване на стоките и кой носи риска от загуба във всеки един момент по време на международната доставка. Международните търговски термини също влияят на облагаемата митническа оценка на внасяните стоки.

Международните търговски термини се определят от Международната Търговска Камара в Париж и се спазват от основните търгуващи нации в света. В момента има 13 международни търговски термина в употреба и всички те са описани по долу в нарастващ ред на отговорността на продавача. Най-често използваните термини за целите на NextLinx са “Франко Завода”, “Франко Борд”, “Стойност, Застраховка и Навло” и “Доставено, Мито Платено”.  

Група “E” (Отпътуване) – Чрез условието “Франко Завода” (EXW) продавачът минимизира своя риск като предоставя стоката на разположение на купувача в своя склад или място на дейност.

“Франко Завода” (EXW) – Продавачът (износителят) предоставя стокaтa на купувачa (вносителя) в помещенията на продавача. Купувачът поема отговорност за транспортните разходи, митата и застраховката, и поема риска от загуба на стокaтa от момента в който e закупенa и излeзe от помещението на продавача. Цената при условие “Франко Завода” не включва разходите за  натоварване на стокaтa на камион или кораб, както и разходите по митническото оформяне и преминаване на стокaтa. Ако митническата оценка в страната вносител се прави на база “Франко борд” транспортните разходи и застраховката от склада на продавача до експортното пристанище трябва да се добавят към цената при условие “Франко Завода”.

Група “F” (Основните транспортни разходи не се поемат от продавача)

Франко протежение на кораба (FAS) – Продавачът превозва стоката от своето място на дейност, освобождава стоката за износ и я поставя по протежението на плавателния съд в експортното пристанище, където риска от погиване се прехвърля върху купувача. Купувачът носи отговорност за натоварване на стоката на кораба (освен ако друго не е договорено) и за плащане на всички разходи свързани с транспорта до крайното местоназначение.

Франко Превозвача (FCA) – Продавачът (износителят) освобождава стоката за износ и я доставя на превозвача на място, определено от купувача. Ако избраното място е мястото на дейност на продавача, продавачът е длъжен да натовари стоката на транспортното средство; в противен случай купувачът е отговорен за натоварването на стоката. От този момент нататък купувачът поема риска от погиване на стоката и се задължава да плати всички разходи по транспорта до крайното местоназначение.

Франко Борд (FOB) – Продавачът (износителят) е отговорен за доставка на стоката от своето място на дейност и натоварването и на кораб в експортното пристанище, както и за освобождаването на стоката за износ. След като стоката премине борда на кораба, риска от погиване се прехвърляна купувача (вносителя). Купувачът трябва да плати за всички транспортни и застрахователни разходи от този момент нататък, и трябва да уреди митническото оформяне на стоката в страната на вноса.

Група “C” (Основните транспортни разходи се поемат от продавача)

Стойност и навло платени (CFR) – Продавачът (износителят) е отговорен за освобождаване на стоката за износ, натоварване на стоката на борда на кораба в експортното пристанище и плащането на навлото за международния транспорт. Купувачът поема риска от погиване на стоката от момента, в който тя премине през борда на кораба, и се задължава да заплати застраховката, да разтовари стоката, да уреди административните формалности по вноса, и да заплати транспортните разходи до крайното местоназначение. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Франко Борд” разходите за международния транспорт трябва да се извадят от цената при условие “Стойност и навло платени”.

Стойност, Застраховка и Навло (CIF) – Продавачът (износителят) е отговорен за доставка на стоката на кораба и освобождаването и за износ. Той трябва също да закупи застрахователна полица, по която бенефициент е купувача. Риска от загуба на стоката се прехвърля на купувача след като стоката прекоси борда на кораба. Ако стоката е повредена или открадната по време на международния транспорт, купувачът притежава стоката и той трябва да заведе риск по застрахователната полица предоставена му от продавача. Купувачът осигурява митническото оформяне на стоката в страната на вноса и заплаща транспортните разходи и застраховка в страната на вноса. “Стойност, Застраховка и Навло” може да се използва като международен търговски термин само когато международният транспорт се осъществява поне частично по вода. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Франко Борд” разходите за международния транспорт и застраховка трябва да се извадят от цената при условие “Стойност, Застраховка, Навло”. Сделка при условие “Стойност, Застраховка и Навло” трябва да съдържа уговорено пристанище на местоназначение. Например ако пристанището на внос е Лос Анжелис, сделка с условие “Стойност, Застраховка и Навло” се чете “Стойност, Застраховка и Навло”, Лос Анжелис.

Превоз платен до (CPT) – Продавачът (износителят) освобождава стоката за експорт, доставя я до превозвача и заплаща разходите по транспорта до уговореното местоназначение. Рискът от погиване на стоката се прехвърля върху купувача след като стоката се предаде на превозвача, и купувачът трябва да застрахова стоката от този момент нататък. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Франко Борд” разходите за международния транспорт трябва да се извадят от цената при условие “Превоз платен до”.

Превоз и застраховка платени до (CIP) – Продавачът превозва стоката до експортното пристанище, освобождава я за износ и я предава на превозвача. От този момент нататък риска се прехвърля върху купувача. Продавачът е длъжен да заплати транспортните и застрахователни разходи до уговореното местоназначение. Купувачът поема всички останали разходи и носи риска от погиване на стоката от този момент нататък. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Франко Борд” разходите за международния транспорт и застраховка трябва да се извадят от цената при условие “Превоз и застраховка платени до”.

Група “D” (Доставка)

Доставено на граница (DAF) – Продавачът (износителят) поема всички разходи свързани с доставката на стоката до определен граничен пункт. Рискът от погиване на стоката се прехвърля на границата. Купувачът трябва да заплати разходите и носи риска при разтоварването на стоката митническото оформяне и транспорта до крайното местоназначение. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Франко Борд” разходите за международния транспорт и застраховка трябва да се извадят от цената при условие “Доставено на Граница”.

Франко кораба (DES) – Продавачът (износителят) е отговорен за всички разходи свързани с доставката на стоката до определено пристанище на крайно местоназначение. При пристигането стоката се предоставя на купувача на борда на кораба. Продавачът следователно понася всички разходи/рискове от загуба на стоката преди тя да бъде разтоварена в пристанището на местоназначение. Купувачът (вносителят) се задължава да разтовари стоката, да плати митата и уреди митническото оформяне на стоката и да уреди транспорта и застраховката до крайното местоназначение.

Франко кей (DEQ) – Продавачът (износителят) поема разходите по транспорта на стоката до кея на пристанището на местоназначение. Купувачът трябва да уреди митническото оформяне на стоката и понася разходите/риска от загуба от този момент нататък. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Франко борд”, разходите за международната застраховка и транспорт заедно с разходите по разтоварване на стоката трябва да се приспаднат от цената при условие “Франко кей”.

Доставено, Мито неплатено (DDU) – Продавачът (износителят) поема всички разходи по доставката на стоката до определен пункт на местоназначение, където тя се предоставя на разположение на купувача. Купувачът (вносителят) поема риска от загуба от този момент и трябва да уреди митническото оформяне на стоката, и да осигури транспорта и застраховката до крайното местоназначение в страната на вноса.

Доставено, Мито платено (DDP) -  Продавачът (износителят) поема всички разходи по доставката на стоките до определен пункт на местоназначение и митническото оформяне в страната на вноса. При условие “Доставено, Мито платено”, продавачът практически осигурява доставка от врата до врата, включително митническо оформяне в страната на износ и страната на внос. Така продавачът носи пълния риск от гибел на стоката докато тя бъде доставена в помещението на купувача. Сделка при условие “Доставено, Мито платено” се чете “Доставено, Мито платено (Уговорен пукт на местоназначение)”. Например ако стоката е внесена през Балтимор и се доставя в Силвър Спринг, международният търговски термин ще бъде “Доставено, Мито платено, Силвър Спринг”. Ако митническата оценка в страната на вноса е на база “Стойност, застраховка, навло”, разходите за разтоварване, митническо оформяне и доставка до помещението на купувача в страната на местоназначение, включително и застраховка по вътрешния транспорт трябва да се извадят от цената, за да се стигне до цена “Стойност, застраховка, навло”.